СБЖ: Въпроси към властта за изгонения руски журналист
Автор: Снежана Тодорова, ръководител на УС на Съюз на българските журналисти
На 1 ноември, точно на Деня на националните будители, пристигна вест, която би трябвало да обезпокои нашето длъжно постоянно да е будно общество. Беше обявено, че ДАНС е експулсирала от страната ни кореспондента на в. „ Российская газета ” Александър Гацак поради „ активност, представляваща опасност за националната сигурност на България ”. Това е първият задграничен публицист, експулсиран от нашата страна след измененията от 1989 година с такова тежко обвиняване. Ето за какво властта дължи доста подробна информация по проблема.
Макар казусът да бе коментиран обществено от премиера Николай Денков, той не даде никакви обстоятелства за това, въз основа на какви съответни данни е взето решението. Само увери медиите, че имало съществени учредения за такова решение и че въпросът не бивало да се преглежда през призмата на медийната независимост, тъй като нямал нищо общо с тази тема.
Очевидно господин Денков счита, че обществото и журналистическата гилдия сме длъжни да повярваме единствено на думата му на министър председател и да спрем да задаваме въпроси, респектирани от формулировката за националната сигурност.
Тъкмо тази дефиниция обаче и изключителността на мярката, прилагана за първи път в демократичните ни години към задграничен публицист, изискват от властта повече уточнения и даване на обстоятелства.
Също по този начин е неизбежно разстройването, предизвиквано от събитието, че в тази ситуация с оповестения за разузнавач публицист, а и по-рано, когато с сходно обвиняване бяха изгонени свещеници от Руската черква в София, господин Денков приема за безусловна истина отчети на ДАНС. Но пък, когато същата ДАНС сигнализира за нерегламентирани дейности на държавно лице с изборните машини, същият Денков нападна настървено спецслужбата и ѝ приписва злокобни конспирации. Кога и на кого би трябвало да имаме вяра при този двоен стандарт?
Що се отнася до неналичието на информация за същината на обвиняванията и доказателствата, тя направи усещане още при случая с експулсираните през септември т. година съветски свещеници – случай, редом с който, както чак в този момент разбираме, се е развивал и въпросът с кореспондента на „ Российская казета ”. Така че министър председателят Денков би трябвало да отговори на цяла серия въпроси: за какво още тогава, през септември, обществото не е било известено, че във фокуса на контраразузнаването е попаднал и журналист; има ли и в случай че да, каква е, връзката му със свещениците; за какво Александър Гацак е останал един месец на територията на съветското посолство; за какво експулсирането му е осъществено едвам сега; какво и за какво е премълчавано от управляващите през този месец; има ли връзка сред случая с Гацак и експулсирането от Кипър на тамошния сътрудник на " Российская газета " ; до каква степен кипърското и българското прогонване на съветски публицисти е проекция на възбраната за избрани съветски медии, наложена в Европейски Съюз, и би трябвало ли да чакаме по-нататъшно разширение на тази възбрана, така и така навяваща двусмислени изводи тъкмо за медийната независимост?
Тази серия въпроси е директно обвързвана и с главния въпрос: за какво българското държавно управление не разгласява информацията на ДАНС, въз основа на която от България са били експулсирани упрекнатите в „ активност, представляваща опасност за националната сигурност на България ”, съветски жители – и свещениците, и журналиста?
Друг значим въпрос е, за какво лица с такова тежко обвиняване се експулсират, а не се организира транспарантен правосъден развой против тях, което най-добре би съответствало на нормите на една правова страна? Тези правила изискват обвиняванията да бъдат потвърдени, а в случай че бъдат потвърдени, обществото бъде осведомено за всички обстоятелства и условия, та да си построи осведомена реакция при други вероятни сходни случаи.
Дежурното опрощение, че не се разглсява информация, тъй като материята е обвързвана с националната сигурност, от дълго време не звучи безапелационно, както на българско, по този начин и на интернационално равнище. Нека да напомним, че опитите на някои страни в Европейски Съюз да поправят новия Европейски акт за медийната независимост по този начин, че той да разрешава малки врати за похищения против публицисти или медии, прикрити под мотивации за националната сигурност, бяха отхвърлени в Европейския парламент. Така че мятането на такова покривало от българските управляващи върху достъпа на обществото до информация не наподобява по никакъв начин по европейски.
Освен това, няма по какъв начин да не се направи параленост сред шпионския скандал със свещениците и журналиста от Русия у нас, и сходната спекулация, разиграваща се с наши сънародници, упрекнати също в шпионаж в Обединеното кралство, за които там тече разследване и се приготвя правосъден развой. Британските управляващи по-малко ли ги е грижа за тяхната национална сигурност, та се канят да съдят упрекнатите в накърняването ѝ лица, вместо да ги експулсират, както вършат българските?
В тази връзка можем да сложим и още един въпрос. Дали вицепремиерът и външен министър Мария Габриел посети получилите такива тежки обвинявания български жители и се поинтересува от тяхното положение – а те, подсещаме, са почтени до доказване на виновност, – когато неотдавна беше на посещаване в Лондон? По време на това посещаване тя подписа с английския си сътрудник декларация за взаимна българо-британска битка с съветската дезинформация.
Както е известно, подобен документ, отново включващ битка с съветската дезинформация, госпожа Габриел подписа през септември и с сътрудниците си в Съединени американски щати. Вероятно директен резултат от това съглашение е публично стартираната у нас на 31 октомври и възлизаща на 900 000 $ „ най-голяма стратегия по медийна просветеност, подкрепяна в миналото от американското държавно управление ”, както я дефинира инцидентно гостувалата в София в същия ден госпожа Елизабет Алън, заместник-секретар по обществена дипломация и публични въпроси в Държавния департамент на Съединени американски щати.
Точно на идващия ден – на 1 ноември, гръмна новината и за експулсирания съветски публицист Александър Гацак. Сигурно също напълно инцидентно? Или?
От кого да чакат информация българското общество и българските публицисти, в случай че не от българското държавно управление?
